Защо отделеното време понякога помага повече от дарението
Когато бях на 12 години, загубих баща си. Това е част от живота ми, която не избягвам, и има голяма тежест в решението ми да се занимавам с благотворителност, най-вече с подкрепа за деца.
Посещавал съм неведнъж домове за деца без родители. Усещал съм ги открити и близки с мен. Може би защото разбирах какво им липсва. Искаха внимание. Да седнеш и да си поговориш с тях. Дори просто да гледате телевизия и да мълчите. Искаха компания.
Помня момиче на 16 години, което искаше да стане лекар. Работеше на черно, за да спестява за университета. Беше интелигентна и много силна млада дама. Не знам какво се случи с нея след това, но силно се надявам вече да е лекар.
През 2025 г. основах Cate Foundation. Фондацията носи името на дъщеря ми Катрин, която е най-голямото ми постижение в живота. Чрез нея искам да давам гласност на кампаниите и на хората.
Не съм заможен човек. Помагам с каквото мога. И не е нужно непременно да даряваш пари. Можеш да бъдеш доброволец и да отделиш време на някого. Един разговор с дете може да му е много по-ценен от 20 евро.