Cate Foundation
Защо Cate Foundation.
През 2025 г. реших да основа фондацията, за да мога да помагам повече и да давам гласност на кампаниите и най-вече на хората.
Фондацията носи името на дъщеря ми Катрин, която е най-голямото ми постижение в живота. Постижение, което никога няма да надскоча. На английски Catherine, а на галено Cate.
Как започнах с благотворителността.
Бях още ученик в МГ. Никога не съм бил типичният ученик там. Ученето ме влечеше по-малко, животът повече, хаха. Бях социален и не точно младеж за пример.
Най-добрата ми приятелка тогава започна да ходи на срещите на Interact Club Varna. Беше много запалена и все ме караше да отида. Накрая се реших и още на първата среща ми хареса.
Намерих си мястото.
Хората там бяха по-спокойни и по-обрани в изказа и поведението си. Аз бях по-приказлив и буен. Може би това помогна и на двете страни. Включвах се във всяка кампания, водех разговорите, бях по-настоятелен, понякога и нахален.
Прекарах две години в Interact. На 18 преминах в Ротаракт, където останах година. После продължих да помагам финансово с каквото можех. Не съм заможен човек.
Първата кампания.
Започнах фондацията сам. Намирах кампании и чрез мои връзки и контакти събирахме средства.
Първата кампания беше за момиченце на име Бела. Запознах се с нея и родителите ѝ. Събрахме средства и дадохме гласност на случая. Писах на Филип Буков, без да го познавам, с молба да сподели кампанията. Приятно ме изненада как без много въпроси помогна веднага.
Как избирам кампаниите.
Няма да лъжа: има хора, които злоупотребяват. Получавам обаждания от хора, които казват, че им трябват пари, че са в беда. Затова, преди да поемем кампания, се запознаваме подробно със случая, хората и документите.
Фокусирам се главно върху деца в нужда, болни деца и деца, останали без родители. Това има лична причина. На 12 години загубих баща си.
Не са нужни само пари.
Искаме да насърчаваме хората да правят добро и да помагат. Невинаги са нужни големи суми. Даже не е нужно непременно да даряваш пари. Можеш да бъдеш доброволец и да отделиш време на някого.
Един разговор с дете, останало без родители, може да му е много по-ценен от 20 евро.
Хората, които срещнах.
Помня момиче на 16 години, което искаше да стане лекар. Работеше на черно, за да спестява за университета. Беше интелигентна и много силна млада дама. Не знам какво се случи с нея, но силно се надявам вече да е лекар.
На Коледа през 2025 г. се включих и в кампания на моя приятел Радослав Георгиев. Дарихме храна и продукти на семейства в три-четири села около Варна.